След въвеждането на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) от ООН, политиките за устойчивост се утвърдиха като основополагащ стълб в световния социално-икономически диалог. Кооперативният модел се отличава от конвенционалните корпоративни структури, като поставя реализирането на социални каузи и нуждите на хората в центъра на своята дейност, вместо максимизирането на печалбата. Целта на разработката е да се установи потенциалът на кооперативните структури при настоящите условия и да се анализира тяхната роля като водещи участници в стратегията за устойчивото развитие за постигане на ЦУР. Използвани са официални данни от Сиела Инфо за периода 2005 – 2022 г. Географският обхват е национален, с включване на 23 области, като фокусът е върху селските и малките градски райони, където кооперациите са най-разпространени. На случаен принцип са избрани различни видове кооперации. Анализът показва, че кооперативните организации притежават значителен потенциал за принос към устойчивото развитие на национално и местно ниво. Тяхната ценностноориентирана природа, демократично управление и дългосрочен ангажимент към общностите ги утвърждават като ключови фактори в прехода към приобщаващи модели на развитие. Те играят важна роля за икономическата стабилност, особено в селските райони, като осигуряват заетост и подкрепят малките производители.За пълноценното реализиране на този модел са необходими цялостни реформи, модернизиране на законодателството и по-добра координация между институциите. Кооперативният модел следва да се разглежда като структурен елемент в бъдещите стратегии за устойчиво развитие, а не просто като допълващ инструмент. Те са не само бизнес модел, но и социална организация, базирана на солидарност и споделена отговорност.
Kalaidzhieva et al. (Tue,) studied this question.